НАКЛЯ̀КВАМ

НАКЛЯ̀КВАМ, -аш, несв.; накля̀кам, ‑аш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Клякаме мнозина или всички. Свиреше един войник. Край него бяха наклякали още няколко души. Кл. Цачев, СШ, 192. Вълците наклякаха като кучета наоколо. Ем. Станев, ПЕГ, 50. Кака Вела свали цедилника с агнето пред стожера и отиде вкъщи. Децата ѝ наклякаха около агнето. Н. Ракитин, БР, 1931, кн. 8, 258. Наклякахме и ние сеирджиите около тавана. Тарас, СГ, 73.

Списък на думите по буква