НАКОВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКОВА̀ВАМ1, -аш, несв.; накова̀, ‑ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Кова много неща някъде. На мястото на прозорците наковаха кръстом тесни дъски. Зл. Чолакова, БК, 103. Детето е наковало гвоздеи по вратата. △ Накова картини по всички стаи.
2. Кова, остря, точа, клепя сечиво; наклепвам1. Прибра [Герган] косата и чукчето, с което я наковаваше, и си тръгна за къщи. К. Калчев, ЖП, 143. Знаеш ли колко коси имаме в чифлика? — Около десет са, но не са годни за работа. Трябва да се коват. Ти ще ги наковеш. К. Петканов, ЗлЗ, 98. наковавам се, накова се страд.
НАКОВА̀ВАМ2, -аш, несв.; накова̀, ‑еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Неодобр. 1. Настройвам, надумвам1 някого срещу друг или срещу нещо. Може би са го посетили тайно и са го поканили на обед, за да го наковат срещу Петко? Ст. Даскалов, СЛ, 452.
2. Наклепвам2 (във 2 знач.); наклопвам, наклеветявам. Този доктор дали идва сам или някой от работниците се е оплакал?.. Оня идиот Чорлавия ще да ме е наковал! Й. Гешев, ВТ, 100-101. — Сърце да ги яде, сърце и живина тия, дето са те наковали... Как не ги беше грях на душата. Кр. Григоров, ПЧ, 143. наковавам се, накова се страд. и взаим.