НАКОВАЛНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКОВА̀ЛНЯ ж. 1. Специална желязна маса, подложка, на която коват, изковават желязо или железни предмети. Той [Нено] млатеше с голям чук едно желязо върху наковалнята. А. Каралийчев, НЗ, 40. През цялото лято .. ковачницата на Тюлев работеше непрекъснато... Тази сутрин .. вътре не се чуваше глухото пъшкане на духалото и веселият звън на наковалнята. Г. Караславов, ОХ III, 108. Цяла година кова желязото — кога прав до наковалнята, кога седнал в трапа. Н. Нинов, ЕШО, 80. Наблизо татък чук играе / и наковалнята отпява. П. К. Яворов, Съч. I, 46.

2. Анат. Една от трите костички, които предават трептенията от тъпанчето на вътрешното ухо.

◊ Между чук<а> и наковалня<та>. Разг. В крайно неизгодно положение, между две злини или опасности, под ударите на противоположни сили. Докога, докога трябва да стои между чука и наковалнята? Да залъгва султана с обещания за победи? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 132. — А какво ще кажете за поведението на княза.. — Не му завиждам .. Който княз и да дойде тук, ще бъде между чука и наковалнята. В. Геновска, СГ, 224.