НАКОКО̀РЕН

НАКОКО̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от накокоря като прил. 1. Ококорен; накокорчен. Преди да обядва, весело обглеждаше ливадката, гората, редицата дюли .. И сега ги оглеждаше, но погледът му не беше бодър, накокорен. Той беше угрижен, замислен. Т. Харманджиев, КВ, 83.

2. Прен. За човек — наперен, надут; накокорчен, накокошинен. На пушките се нахвърлят жените.. Стражарът, накокорен и напет, / потъна в разярената лавина. Т. Харманджиев, П, 10.

Списък на думите по буква