НАКОКО̀РЧВАМ, -аш, несв.; накоко̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Накокорвам; накокорям.
НАКОКО̀РЧВАМ СЕ несв.; накоко̀рча се св., непрех. Диал. Накокорвам се, накокорям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.