НАКОЛЕНИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКОЛЕНЍЧВАМ¹, -аш, несв.; наколенѝча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. и диал. Коленича; наколенчвам. Сниши се [Бойков], наколеничи, с пълзене стигна окрайнината. О. Василев, Т, 136. Измъченото му лице от смъртта тям ся виждаше гневливо да им ся заканя и наколеничиха да му ся молят да ги прости, дето са го принудили да пие толкова вода. П. Кисимов, ОА I (превод), 185.

НАКОЛЕНЍЧВАМ², -аш, несв.; наколенѝча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Коленичваме мнозина. Ягънцата се разтичаха и всичко наколеничи под майка си да бозае. Ил. Волен, БХ, 83. Бонкиното момиченце и едно съседско бяха наколеничили долу до хамбара. Ил. Волен, НС, 33. Жените наколеничиха пред олтара.