НАКОЛЕННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКОЛЀННИК, мн. -ци, след числ. ‑ка, м. 1. Специална дебела и плътна превръзка върху коляното за предпазване от удар, нараняване при някои спортни игри.

2. Истор. Желязна плочка, част от средновековни бойни доспехи, която служи за предпазване на коляното. Конникът носел шлем, под шлема — нагръдник, гърдите и гърба му били защитени с броня (ризница), коленете му — с наколенници. ТВ I, 9. За да тичат по-бързо, съборените бойци хвърляха щитове и шлемове, смъкваха бримкосаните си ризници, режеха връзките на железните си наколенници. О. Василев, ЗЗ, 71.

3. Диал. Ногавица. Исполинският ръст, козяните наколенници и обърнатият кожух придаваха нещо диво и звероподобно на тоя овчар. Й. Йовков, Ж 1945, 8.