НАКО̀НТВАМ

НАКО̀НТВАМ, -аш, несв.; нако̀нтя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Ирон. Контя, гиздя много или колкото смятам за нужно; издокарвам, докарвам, нагиздвам, пременявам. Тя ще му народи деца и така ще ги наконти, че когато ги заведат при баба им и дядо им в града, старците ще хлъцнат от доволство. Г. Караславов, ОХ I, 95. — Наконтихме им момата с кадифе и коприна, гаче кой знае какво чакахме да донесе. Б. Несторов, АР, 22. Сръднята на Луканчето започна заради един панталон.. — Как да ви вярва човек, като сте издокарали и наконтили нашите хора като сгодени цигани? В. Нешков, Н, 311. На мнозина родители не е по воля да им ся отглядат и възпитат децата свестно, а им ся иска да ги поболярят, да ги наконтят, та да ги показват пред света като кукли и маймуни. Й. Груев, СП (превод), 219. наконтвам се, наконтя се страд. и възвр. Беше се избръснал и наконтил в светлосив костюм, с бяла панамена шапка и бели пантофи. Ем. Станев, ИК I и II, 361. И тази изисканост в носията на Костакя често даваше повод за критика и задявки. — А бе Костаке, че ти както си се наконтил тъй, трябва да имаш очи и отзаде си... Ст. Чилингиров, ПЖ, 38.

Списък на думите по буква