НАКОРАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; накоравѐя, -ѐеш, мин. св. накоравя̀х, прич. мин. св. деят. накоравя̀л, -а, -о, мн. накоравѐли, св., непрех. Диал. Ставам корав; затвърдявам, втвърдявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.