НАКОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; накоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Коря колкото е нужно; укорявам, нахоквам. накорявам се, накоря се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.