НАКРАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКРА̀ЖДАМ, -аш, несв.(диал.); накрада̀, -ѐш, мин. св. накра̀дох, прич. мин. св. деят. накра̀л, св., прех. и непрех. Накрадвам. накраждам се, накрада се страд. накраждам си, накрада си възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.