НАКРАЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКРА̀Й предл. и нареч. I. Предл. 1. Означава близост до границите, края на предмет или място; на края, в края. Златан яхна белия си жребец и мина гордо през улиците. Накрай града, откъм шосето, го посрещна нощта. К. Петканов, БД, 5. Милият Гриша! Той седеше винаги накрай трапезата, в сянка, до самата врата. А. Каралийчев, С, 251. Накрай нашето село има гора — чифлишка гора. Г. Райчев, Избр. съч. I, 157.
2. Остар. Означава осъществяване на нещо в края на някаква проява, действие. Въодушевен от едно такова небивало дотогава събрание, накрай службата държах реч. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 575.
II. Нареч. Остар., сега простонар. Накрая. В нашето преградие накрай издига ся един красен хлъм. АНГ I, 137. Скоро настъпи и зимата със снежните си виелици, лудя, трупа преспи и накрай си отиде. П. Бобев, ГЕ, 29. И пак той [Друмев] накрай, преди да се реши да напусне дружеството,.. заклеймява открито тия мними дарители заради коварното проваляне на един благороден почин. М. Арнаудов, БКД, 142. — Става, щото става — рекла Лиса злобна, — ала аз тука грозде ще си зобна! Па събрала вежди,.. мислила, кроила и накрай решила — скрила се в тревата. А. Разцветников, ОНН, 9-10. — Шушука се из града, че българите сега като си направиха своя черква,.. щяли да се отделят съвсем от гърците.. — Предсказвам ви го .., каза накрай Величко, то ще бъде, кога да е. Ил. Блъсков, ДБ, 99-100. А и знаете ли в такива случаи за извинение какво казват накрай мнозина? Лат., 1885, кн. 9, 19. Другите народи, които населяват Турция са евреите .. Накрай има и немци, руси и по градищата доста европейци, от западните. С. Бобчев, ПОС (превод), 52-53.
◊ Излизам / изляза накрай. Остар. Постигам нещо, някакъв положителен резултат. Като чловек в най-голяма мяра добросъвестен, той изкарваше накрай всяка работа, за която ся заловяше. Й. Груев, СП (превод), 18. Германците си избрали друг император, а папа изново вторий път го проклял. Сега Хенрих видял, че в това може ся излезе накрай само с оръжие. Й. Груев, КВИ (превод), 79. Накрай света. Разг. Много далече, безкрайно далече. Тез птичета идват от презморски страни, от островите, що са накрай света. Й. Йовков, ВАХ, 12. Ще кажеш, за тия пусти пари накрай света отива човек. Л. Александрова, ИЕЩ, 158. Хер Албрехт.. каза нещо патетично, което трябваше да значи, че е готов да върви с войводата накрай света. Л. Стоянов, Б, 153.