НАКРА̀ТКО

НАКРА̀ТКО нареч. В кратък вид, в сбита форма, чрез посочване само на най-важното; накъсо, сбито. Противоп. надълго. В завчерашното си писмо ти описвах накратко де и как се намирам. Ив. Вазов, ПЕМ, 85. С прости, сухи изрази накратко изложи [Кондарев] как двамата с Корфонозов са отишли да видят воденицата. Ем. Станев, ИК I и II, 380. Тука ще говоря твърде накратко. Разумният и от малко разбира. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 28. Ние сме намерени да разкажеме тука накратко за ония степени, чрез които е преминало духовенството. С, 1872, бр. 34, 270.

Списък на думите по буква