НАКРЕВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКРЀВАМ, -аш, несв.; накрѐна, -еш, мин.св. -ах, прич. мин. страд. накрѐнат, св., прех. Диал. Вдигам, повдигам. Девойче, море, от поле! / Не шетай дробно по поле, / не кревай с поли правои, / не накревай ми ядое, / от сум от дома ядовен, / люто ме майка карало. Нар. пес., СбБрМ, 450. накревам се, накрена се страд.

НАКРЀВАМ СЕ несв.; накрѐна се св., непрех. Диал. 1. Вдигам се, изправям се. Сите битолчани тоа нещо го знаат и, коа да си го наумат во некой моабет, косата му се накрева от страф. СбНУ ХIV, 121.

2. За водна повърхност, море, река, езеро и др. — развълнувам се, разигравам се. Пътуайки со гемията по море, царицата тамам коа дошла настред път и се накренало морето со едни талази до вишно небо, колко най-големите планине. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 191.