НАКРЍВАМ

НАКРЍВАМ, -аш, несв.; накрѝя, -ѝеш, мин.св. -ѝх, прич.мин.страд. накрѝт, св., прех. Остар. и диал. Покривам. Дошла по-младата дядова Либенова снаха, донесла едно четириуголно столче, накрила го с червена липисканска кърпа. Л. Каравелов, Съч. II, 48. Турете това сухо дърво на някоя нажежена желязна дъска и накрийте я със стъклен калпак. Знан., 1875, бр. 1, 7. накривам се, накрия се страд. После това се хвъргат изстисканите от промиването пашкули, толкова, колкото да ги покрие водата и са подклажда средно, после се накрива бакъра и во всякой десят минути разбъркуват разрязаните пашкули. З. Княжески, ПРШ (превод), 106.

НАКРЍВАМ

НАКРЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; накрѝя се, -ѝеш се, мин.св. -ѝх се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Разг. Скриваме се мнозина или всички. Отидоха да разпъдят диваците, дето ся бяха накрили в шумака. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1312.

Списък на думите по буква