НАКРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКРЍВАМ, -аш, несв.; накрѝя, -ѝеш, мин.св. -ѝх, прич.мин.страд. накрѝт, св., прех. Остар. и диал. Покривам. Дошла по-младата дядова Либенова снаха, донесла едно четириуголно столче, накрила го с червена липисканска кърпа. Л. Каравелов, Съч. II, 48. Турете това сухо дърво на някоя нажежена желязна дъска и накрийте я със стъклен калпак. Знан., 1875, бр. 1, 7. накривам се, накрия се страд. После това се хвъргат изстисканите от промиването пашкули, толкова, колкото да ги покрие водата и са подклажда средно, после се накрива бакъра и во всякой десят минути разбъркуват разрязаните пашкули. З. Княжески, ПРШ (превод), 106.