НАКРИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКРИВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; накривя̀, ‑ѝш, мин.св. -ѝх, св., прех. и непрех. 1. Прех. Променям правото положение на нещо (обикн. шапка, калпак), като го поставям, накланям на една страна; изкривявам, нахлупвам. Този с външността си искаше да ми подчертае своята мъжественост, като от време на време накривяваше шапката си настрани. Е. Евтимов, ПМ, 206. Старецът .. накривяваше пак калпак, изпъчваше юнашки гърди, колчем си спомняше, че пръв влезе със своя топ в Одрин. Д. Вълев, Ж, 113. Я виж, как си е наресал космите на фрези, как си е накривил фесчето, как си е засукал черните мустачки. Ч, 1875, бр. 8, 369.
2. Прен. Непрех. Разг. В съчет. с предл. на и доп. или с въпросит. или крат. лич. местоим. в дат. Засягам някого или причинявам неприятност на някого с определена постъпка, с поведението си. Кому ще накривиш, като се отровиш или обесиш? Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 56. — Я виж ти с колко ергени се задиряш. И пак ще започнеш с друг, като че ли нищо не е било. — Че какво ли е било? Чудо голямо! Смяла съм се с този, с онзи. Кому съм накривила? А. Каменова, ХГ, 75. — Аз три години като три ще ги изкарам, ама пак няма да преклоня пред кмета. — Ще му накривиш! — отвърна глава настрани старецът. П. Тодоров, И I, 54-55. Иван: Да беше се обидил на него. А ти се дръпна, нацупи се и кому накриви? Бай Танас: На себе си. Не станах големец. Н. Каралиева, СМ, 46. накривявам се, накривя се страд. от накривявам в 1 знач.
НАКРИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; накривя̀ се св., непрех. Диал. Наклонявам се, извивам се в някаква посока. Придрема му се, морският въздух падна като лятна роса върху гърдите му и той затвори очи, накриви се на дясната си страна, легна и заспа. К. Петканов, ЗлЗ, 219. Вие тряба да турите една запалена свещ при горния праг [на стаята], а друга свещ да държите в ръката си при долния. Пламникът на долната свещ ще да са наклонява кам стаята, а пламникът на горната ще да са накривява кам двора. Знан., 1875, бр. 5, 73.
◊ Накривявам / накривя врат някому. Диал. Преставам да се интересувам от някого, пренебрегвам някого. Сега сигурно си мисли, че ще може да я ожени за някой богат вдовец. Или ще я котка, докато да я използва някак и ще ѝ накриви врат. Г. Караславов, Тат., 46. Накривявам си / накривя си калпака (капата, феса, шапката). Разг. Преставам да се тревожа за каквото и да е, да се грижа за нещо или да се интересувам от нещо, почвам да живея лек, безгрижен живот. Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака. Ал. Константинов, Съч. I, 213. — Овърши си житото, прибери си го в хамбара, па си накриви шапката за до друга есен. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 210, 2. Да не бе се женил, той сега би си накривил феса. Ив. Вазов, Съч. IХ, 154. Накривявам си / накривя си шапката нанякъде. Разг. Изоставям нещо, забравям за нещо и започвам да се интересувам или да се занимавам с нещо друго. И Казълбашката гледаше, дебнеше всяка стъпка на влюбените, четеше мислите им,.., бдеше над спокойствието им и закриляше срещите им. От едно само я беше страх: да не походи той, да не я полъже, па да си накриви шапката на другаде. Г. Караславов, С, 16-17. Ще ми накривиш шапката (капата). Разг. Пренебр. Няма да ме засегнеш с някаква постъпка или с поведението си, няма да ми причиниш неприятност.