НАКРУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКРУ̀ЛВАМ¹, -аш, несв.; накру̀ля, ‑иш, мин.св. -их, св. Диал. 1. Прех. Накривявам1 (в 1 знач.); наклонявам, накрехвам. Цяла година работи той като кърт .. Ала през зимата,.. той накрули калпак и се завя нанякъде. Хр. Пелитев, ХО, 61. Първата ни среща стана в балкана, на Нишарлийската равна поляна, заградена от всички страни с високи буки, накрулени над нея като огромен венец. В. Турийски, Д, 25.

2. Непрех. Накривявам1 (във 2 знач.). Ако хулиш, кому ще накрулиш? Послов., П.Р. Славейков, БП I, 28. накрулвам се, накруля се страд. от накрулвам в 1 знач.

НАКРУ̀ЛВАМ², -аш, несв.; накру̀ля, ‑иш, мин.св. -их, св., непрех. Диал. Накрулвам се (Н. Геров, РБЯ). Накрули ли на една страна, не можеш го отвърна. Н. Геров, РБЯ III, 171.

НАКРУ̀ЛВАМ СЕ несв.; накру̀ля се св., непрех. Диал. 1. Наканвам се да ида някъде, на направя нещо; накрулвам. Задала се делегация от село при министри да иде, аз ще я посрещна: тъща се накрулила да ми госту‑

ва, аз пак там. Чудомир, Избр. пр, 186. Накрулила ся е, отива. Н. Геров, РБЯ III, 171.

2. Запътвам се, отправям се; накрулвам. И като се закашли, накрули се нататък през поста закъм фурната. Чудомир, Избр. пр, 45.