НАКРЪСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКРЪ̀СТ нареч. Разг. 1. Във вид, форма на кръст1; кръстовидно, кръстосано, кръстообразно. На петия ден забиха накръст четири кола в земята и завързаха за тях ръцете и краката на петата жертва. А. Дончев, ВР, 253. Те са млади и хубави момчета,.., напети и стегнати в кафявите си униформи, с бели навои, изпъстрени с широки ивици от черни върви, навити накръст. Й. Йовков, Разк. I, 100-101.
2. В посока, перпендикулярна на друга; напряко, напреки. Селяните, които изнасяха и внасяха чували на горната воденица, го видяха, че стои на едно място, сякаш се бои да прекрачи черната сянка, която орехът хвърляше накръст връз поляната. Й. Йовков, СЛ, 96. Поспря [Исмаил ага] там, където тревата бе омачкана, пое пак и отиде много далече, после се върна,.., сви косо, пресече гъстака накръст. Г. Стоев, ЦЗ, 100. Като са тури первият лист надлъж, а вторият накръст, третият да са тури пак надлъж,.. четвъртият ред са турга пак накръст, тъй като да са не запушват кафезите. З. Княжески, ПРШ (превод), 74. Санувала [Милена] сана страховита: / ясно небо накръст преломено, / ясно слънце от заход изгрева, / ситни звезди поземи слетели. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 103.
3. Диал. На всички страни, по четирите посоки; навсякъде. И като изходих Родопа накръст, побягнах от тях. Тръгнах на юг и видях морето. А. Дончев, ВР, 177. От кестените най-старийт домакин зима и хвърля по 3-4 на четири кьошета накръст в къщата, като рече: "За много години". СбНУКШ, ч. III, 175. — Брате Стояне, Стояне, / .., / накръст си земя обидох, / по хора и по съборе, / нигде девойкя не найдох / на твойе лице прилика. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 196.
◊ Две думи (приказки, лакърдии) накръст не мога да кажа. Разг. Не умея да говоря, да се изказвам. Той е един глупак, две думи накръст не може да каже. Разпъвам / разпъна накръст някого. Книж. Причинявам голяма мъка някому, измъчвам го силно. Тази гримаса изразяваше сложни преживявания, които го разпъваха накръст. Той носеше по-голямо бреме и от самия войвода. Д. Фучеджиев, Р, 181.