НАКРЪ̀ХВАМ

НАКРЪ̀ХВАМ СЕ, -аш се, несв.; накръ̀хна се, -еш се, прич. мин. страд. накръ̀хнат, св., непрех. Диал. Изкашлям се, обикн. неестествено, многозначително, за да дам знак за нещо или да се присмея. Когато Иван Стоянов се спря и се ослуша, не дочу никакъв шум откъм столчето. Дали да продължи? Накръхна се, приготви се. П. Велков, СДН, 400. И остана стрина Вида Вълковица черна вдовица с две белоризки момченца: Тинко и Велю. — Що си глупава ма, омъжи се!.. Само да се накръхнеш — двайсе души ще ти се обадят. Ил. Волен, ДД, 50. Селимски привлече стола до Митьо Ганин, който се накръхна леко, като се чудеше откъде да започне. — Е, кажете, другари? В. Нешков, Н, 229.

Списък на думите по буква