НАКУМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКУ̀МВАМ СЕ, -аш се, несв.; накумя̀ се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Кумя се много, докрай. Ще го чакам да се накуми и да отиде на пазар ● Обр. През лятото в село нощта идва бавно, обещаващо, .. Уж я виждаш вече, накумила се по върховете на тополите, аха да се гушнеш в нея, пък след малко пак се дръпне, не ще. В. Пламенов, ГШ, 22.