НАКУ̀СВАМ

НАКУ̀СВАМ, -аш, несв.; наку̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Кусвам, хапвам или пийвам малко от храна или питие, за да го опитам; вкусвам, накусям, накушам. Гювечът е суров .. Бае Петко смирено взе една вилица от съседната маса и дълбокомислено накуси. Елин Пелин, Съч. IV, 125. Зафана да бърка и преровва наред тенджурите и от сяка да накусва по малко. Т. Влайков, Съч. II, 45. Бае Пенчо честеше да накусва няколкото вида вина и което му се усладеше, посмукнаше си повечко. Ил. Блъсков, ДБ, 34. Повъртя се [Здравко] из стаята, отби се при тоя-оня, накуси от яденетата на всички .., къде каквото му паднеше... хрупаше, дъвчеше с белите си като мляко зъби. Т. Харманджиев, КВ, 161.

2. Хапвам (пийвам) малко от нещо, с което нарушавам целостта му; наяждам (напивам), накусям, накушам. Отдалечава се от апарата,.., и сяда пред сложената вече бака. Но тъкмо да накуси чорбата, един пукот оглушава дясното му ухо и той [телефонистът] рипва пак. Д. Калфов, ПЮН, 116. Накусвам баницата.

3. Само несв. Разг. С отриц. не. Не обичам да ям или да пия нещо; не вкусвам, не пийвам; накусям, накушам. Васил се обърна със скъперническа усмивка към майка ѝ и каза: — Ти може да не обичаш, ама ние с Христина най-много боб ядем... — Ха, че мойта Тина боб не накусваше!... — удиви се тогава майка ѝ. Т. Монов, СН, 145. Димо само врътна глава. Вино пийваше даже и през най-морната задуха на лятото, но ракия не накусваше. Г. Манов, КД, 26. накусвам се, накуся се страд.

Списък на думите по буква