НАКУШАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКУ̀ШАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. и диал. Накусвам; накусям. Язикът мръда и ся тръка от това, чтото накушаме и ми усещаме горчиво, сладко. Лет., 1874, 66. Обичай е, кога майката .. храни детето, да накуша ястието, па в устата си или да го изстуди, или да го постопли. Й. Груев, КН 7 (превод), 80-81. "Я не мога Момчил да отрове, / оти имам яко итра золва, / итра [хитра] золва мома Евросия: / тия готви ручок и вечере, / тия готви, макя му накуша." Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 47. накушам се страд.