НАКЪДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКЪДЀ нареч., съюз и предл. I. Нареч. 1.В пряк въпрос — за запитване: в каква посока, към кое място е насочено действието; къде, де. Пътникът беше изчезнал, нямаше го никакъв .. Кой бе мъжът и накъде изчезна? К. Петканов, МЗК, 159. Онбашият взе карабината на игумена,.., и каза: — Деспот ефенди, добра карабина, накъде ще хвърляш? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 95. — Накъде замина Вълчан? — попита Гроздан. Й. Йовков, Ж 1945, 44. Той най-напред се спря на един кръстопът, дето имаше много пътници,.. — Добра стига! — поздрави ги той [дядо Матейко] и без много да му мисли, попита: — Бре байовци, накъде се отива за ада? Елин Пелин, Съч. I, 31.
2. Прен. Разг. Неодобр. Не както трябва, зле, лошо; как. — Накъде си зашила този подгъв? Конците се виждат отвън. △ — Накъде е написано това писмо, пълно е с грешки.
II. Съюз. Въвежда подч. доп. изр. — непряк въпрос. 1. При запитване или посочване в коя посока, към кое място е насочено действието. Те [затворниците] се изплашиха: никой не знаеше накъде водят безчислените врати на двореца. Н. Райнов, ВДБ, 150. Бае Стоян отиде при коларите на разговор да разпита отде идат, накъде отиват, да чуе новини и да разгледа колите добитъка. Елин Пелин, Съч. II, 156. Има поверие, че трябва да се гледа накъде ще падне първият убит в битката, за да се разбере кой ще я спечели. А. Дончев, ВР, 35. Вътре беше толкова задимено, че той [Евстати] примига няколко пъти, преди да разбере накъде да се обърне. А. Гуляшки, МТС, 31.
2. Разг. Как (при изразяване на недоволство, неодобрение на действието в подч. изр.). Знаем го добре накъде работи. Друг трябва да довърши работата след него.
III. Предл. Диал. За означаване на посока на действието; към. А там, — прибавяше той, като посочваше накъде Клисура, — загина и сърцето ми. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 171. Циркаджийски номера — знаеш ли ги как стават! Ние, хлапетиите, само зяпахме и се хилехме по пейките, чакахме накъде нас да падне търкалото. Д. Дамянов, ПИЩ, 23.
◊ Няма накъде <да мърдам (шавам)>; няма накъде <да се мърда (шава)>. Разг. Невъзможно е неподчинение, изплъзване от някакво задължение или ситуация, постъпване по друг начин. — Няма да дойде смяна, ще ни помогнат пак, а морето е наджипкано с мини като жабуняк. И няма накъде! Н. Антонов, ВОМ, 169. — Харно, ама пенсията е определена до стотинчица, няма накъде. Получа я на трето число, жената ме посрещне в засада и — горе ръцете! Г. Краев, АЗ, 13. В ръцете ѝ [на държавата] са [работниците]. Няма накъде да мърдат. М. Радев, СР, 41. Откъде (отде) накъде. Разг. Защо, на какво основание, с какво право (за израз на недоумение или недоволство, обикн. във връзка с някакво твърдение или въпрос). "Гарга рошава — ето какво си." На мене изведнъж ми стана мъчно. Откъде накъде пък гарга! П. Незнакомов, БЧ, 12. — Вий какво искате от мене? — завика той. Отде накъде мислите, че имам пари, отде ще ги зема? Й. Йовков, ЖС, 103. Че (та) няма повече накъде. Разг. След главно изр. За посочване, че нещо, означено в предишното изречение, е в много висока степен. — Не му [на дядо Денчо] придиряйте — казваше баба на връщане. То бедно, че няма накъде повече... К. Калчев, ПИЖ, 36. Изподраскаха плитко чернозема, разхвърлиха рядко зърно (и то беше кът, та нямаше накъде), а след сеячите прехвърчаха изпосталели птици. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 118.