НАКЪДРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪ̀ДРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накъдря като прил. 1. Обикн. за коса на човек — който е на къдрици, на букли, оформени обикн. изкуствено, чрез определена технология и инструменти. В .. накъдрените си черни коси бе втикнала няколко гъши пера. М. Грубешлиева, ПИУ, 198. Елена си мята малко шалче на главата, за да не ѝ се виждат накъдрените коси. Ив. Кирилов, Ж, 65.

2. Прен. Който е с вълнообразна повърхнина; нагънат, къдрав. Всичко на тоя свят имаше смисъл: подвижното море,.., накъдреният .. пясък, усмивката на Мария и съветите на собствения му двойник. Ем. Манов, БГ, 136-137. В синия простор на небето плаваха облачета с накъдрени розови краища. А. Гуляшки, МТС, 333. // За плат, дреха или част от нея — който има набор, гънки; надиплен. Мария бе отметнала глава назад и от малката ѝ брадичка се спущаше мека извивка и потъваше в накъдрения рюш на бялата ѝ блуза. В. Геновска, СГ, 22. Ето пъстрата везба по накъдрените сукмани и върху престилката на банченки. К. Константинов, ПЗ, 55.