НАКЪДРЮВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪ̀ДРЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от накъдрювам и от накъдрювам се; накъдряне. Изкусното накъдрюване завсякога е невъзможно: най-много такова може да трае шест-седем месеца. ПН, 1934, кн. 2, 31.