НАКЪ̀ДРЯМ

НАКЪ̀ДРЯМ, -яш, несв.; накъ̀дря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям коса да стане къдрава, на къдрици, обикн. чрез определена технология и инструменти. — Хайде да ми почетеш приказчицата за Робинзона. Елена: — Я по-добре му накъдри косичката за утре. Ив. Кирилов, Ж, 59. — Ти като си свалила кърпата, па си накъдрила косите. Чужд ще се намери за тая работа, но пази се твоят да не те остави. Б. Несторов, АР, 236.

2. Прен. Направям нещо (земна или водна повърхност и др.), което има обикн. равна повърхнина, да стане на вълни, на дипли; нагъвам, надиплям. Малките вълни, които бяха накъдрили безбрежната шир на океана, леко люшкаха нашата лодка. М. Марчевски, ОТ, 208. С първия изстрел удари две патици, а с втория във въздуха една. Тя падна отвисоко и накъдри със ситни вълни спокойното огледало на блатото. И. Петров, МВ, 82. Тракторната верига е накъдрила влажната глина и златистите от слънцето дири блестят далече напред. С. Северняк, ИРЕ, 15. // Направям плат, дреха на дипли, чупки, плисета; надиплям. Много ми беше мъчно да си завия кока и да си накъдря изотзад роклята. Ч, 1875, бр. 8, 367.

3. Прен. Разг. Обикн. в съчет с крат. лич. местоим. във вин. го, я. Говоря или пея нещо с много извивки или накъсано на части. — Хайде, ти пък с тоя гурбет! Казах ти .. Сега няма никакъв гурбет! .. — Е-е-е-е-е! Каквото го накъдри! О. Василев, Л, 86. Много я накъдри тая песен. накъдрям се, накъдря се страд. Може ли косата да се накъдри веднъж завинаги? ПН, 1934, кн. 2, 31.

НАКЪ̀ДРЯМ СЕ несв.; накъ̀дря се св., непрех. Ставам на къдрици, вълни, извивки и под. Мечетата имат сива козина, гъста, гладка,.. Скоро обаче тя става мургава (кестенява), дълга и се накъдря. П. Петков, СП, 59. Задуха силен вятър .. Езерото се накъдри и притъмня. Ст. Ставрев, ТСП, 32-33. След това зелените листенца прегаряха, върхарът се накъдряше, стъблото почервеняваше. Ст. Даскалов, ЕС, 94. Боята де не се полага на дебел слой, защото пластът тогава се накъдря и съхне мъчно. М. Томова, ТТЖ (превод), 91.

Списък на думите по буква