НАКЪЛМЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪ̀ЛМЯМ СЕ -яш се, несв.; накъ̀лмя се, -иш се, мин. св., ‑их се, св. непрех. Диал. Ставам мрачен, недоволен. И в същото време две сълзи блюкнаха от големите ѝ очи. но когато усети, че ѝ домокри на ланитите, накълми ся като сърдита. П.Р. Славейков, ДБ (превод), 153. Навъсил са, накълмил са като Стара планина. Погов., П.Р. Славейков, БП I, 279.