НАКЪЛЦАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪ̀ЛЦАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накълцам като прил. 1. Който е на ситни парченца, на кайма и под.; скълцан, надробен. Месарите вече не мачкат накълцаното месо в дървени корита с ръце като тесто. Те имат пълна саламджийска моторна инсталация. А. Каралийчев, С, 99. Ей там, до краварниците край село, пищи силажорезачката и бълва в дълбоката яма накълцания царевичак. П. Бобев, ГЕ, 154. Капитанът разгъна вестника и лодката веднага се изпълни с мирис на печено на скара месо и ситно накълцания лук на гарнитурата. П. Вежинов, ДБ, 53.

2. Който е наранен на много места с остро хладно оръжие (нож, сабя и под.). От нашето село паднаха 11 души, съсечени на място, и към 70 души ранени.. Завърнаха се хора с отсечени уши, накълцани глави. А. Каралийчев, НЗ, 207. Отон се навежда и косата му настръхва: в храста лежи накълцан мустаклия селянин с неузнаваемо от раните лице. Н. Хайтов, ШГ, 130. Трупът на кърпача лежеше накълцан, с отрязани краища, с извадени очи, без език и уши. Ив. Хаджимарчев, ОК, 295.