НАКЪЛЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪ̀ЛЦВАМ, -аш, несв.; накъ̀лцам, ‑аш, св., прех. С кълцане правя нещо на дребни пърчета; скълцвам, надробявам. Ръцете ми отмаляваха от тежкия сатър: усърдно кълцах шкембетата, накълцвах цяла планина от варени, благоухаещи шкембета. А. Гуляшки, ЗР, 191. В едно бъбрековидно алуминиево канче,.., накълцаха кисело зеле. Б. Априлов, СбСт, 195. Тя [Кръстевица] .., отдели две тиквички, които бяха се търкулнали в избуялата кокошинка, та макар и посбърчени, да ги накълца на добитъка. Г. Караславов, ОХ I, 13. накълцвам се, накълцам се страд. Сините домати се изпичат върху жар или на печка. Накълцват се върху дъска с дървен нож. М. Гаврилова и др. ТПХ I и II, 123.