НАКЪ̀РКВАМ

НАКЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; накъ̀ркам, ‑аш, св., прех. Разг. Неодобр. Напивам някого. Накърках го здравата, та не можа да стане от стола.

НАКЪ̀РКВАМ СЕ несв.; накъ̀ркам се св., непрех. Разг. Неодобр. Напивам се; нарязвам се, насвятквам се, насмуквам се, натрясквам се, натаралянквам се, нафирквам се, нажулвам се, насмърквам се, нацоквам се. Попът се бе накъркал рано-рано и както винаги в такива случаи, не четеше от требника, а говореше каквото си мисли. И. Петров, ПР, 47. Не е ли останала водчица за колхозния ковач? — Върви по дяволите, и без това си се накъркал. Сл. Македонски, ЕЗС, 60.

Списък на думите по буква