НАКЪ̀РМВАМ

НАКЪ̀РМВАМ, -аш, несв.; накъ̀рмя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Кърмя някого (дете-кърмаче), толкова, колкото е нужно; накърмям, набозавам, насуквам. По едно време детето се разплака в цедилката, майката едвам се откъсна от работа да го накърми. П. Тодоров, И I, 98. Тръгнах да се връщам и изведнъж гледам в ръцете си мъжко дете. Извадих гръд да го накърмя, а то тъй ме захапа, че още ме боли лявата нянка. К. Петканов, ЗлЗ, 192. Невястата се разправяше с малкото дете,.. Като го накърми, тя го остави в люлката, па отиде да шие при газейчето. Т. Влайков, Съч. II, 125. накърмвам се, накърмя се страд. и възвр.

НАКЪ̀РМВАМ СЕ несв.; накъ̀рмя се св., непрех. За кърмаче — нахранвам се като бозая; накърмям се, набозавам се, насуквам се. Бебето се накърми добре и сега спи спокойно.

Списък на думите по буква