НАКЪРМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; накърмя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Нахранвам добитък с кърма; назобвам, назобявам. Доко отчупил хляб, та накърмил телицата. Чудомир, Избр. пр, 26. накърмявам се, накърмя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.