НАКЪРНЯ̀ВАНЕ

НАКЪРНЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от накърнявам и от накърнявам се. Даже и той сам, уви, е виноват .. нему се дължи,.., накърняването и на другата старина — кулата, чрез махването на зъбците, които са увенчавали върха ѝ! Ив. Вазов, Съч. ХV, 26.

Списък на думите по буква