НАКЪРТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; накъ̀ртя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Къртя, изкъртвам известно или голямо количество (камъни, руда и под.); накъртям. А бай Динко продължаваше да бъбри .. — Сърдят се, ако не закаля добре шилките. Искат да накъртят много руда. Х. Русев, ПЗ, 11. — Че
като започна с един ей такъв особен чук да кърти... накърти от всичките галерии. Ст.Л. Костов, Избр. тв, 426. Накъртих камъни за основите на къщата. накъртвам се, накъртя се страд.