НАКЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; накъ̀рша, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Кърша, окършвам известно или голямо количество (обикн. съчки, клони). Като накърши клони, войникът прокара ръка отдолу нагоре на носа си. Н. Кирилов, ПД, 51. — Аз ще накърша сухи клонки, колкото да опечем вола тая вечер. Ран Босилек, Р, 124.

2. Разчупвам, раздробявам нещо. И хората се събраха край огньовете, .. И когато накършихме печения овен върху прясна елова четуна, Манол рече: — Давам на новото село една елия овце. А. Дончев, ВР, 127.

3. Диал. Накривявам, накрехвам, накрулвам1 (калпак и под.). Кога са на бой излезли, / Станка напред потегли, / бащина сабя извлече / .., / кога ся войска довърши, / тога калпаче накърши. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 172. накършвам се, накърша се страд. накършвам си, накърша си възвр. от накършвам в 1 знач.