НАКЪСЯ̀ВАМ

НАКЪСЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; накъся̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Скъсявам. накъсявам се, накъся се страд. Златан домъкна едно дърво и се върна мълчаливо назад. Драката бързо го премери с другото, взе бичкията и застърга настървено — трябваше да се накъси с две педи. Т. Монов, СН, 129.

НАКЪСЯ̀ВАМ

НАКЪСЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; накъся̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. и диал. Наближавам. — А ти знаеш ли какво е социализъм? Стайно погледна жена си. Неведнъж си бяха приказвали за тая напаст .. Мигар тая работа бе толкова накъсила. В. Геновска, СГ, 289-290. "Годините са минуват, без да ги усетя и накъсява всякога часът, на когото аз требва да изляза от света пак тъй гол, както съм дошъл." БО, 1846, бр. 1, 3. Накъси и свръшъкът на годината. БО, бр. 3, 10.

НАКЪСЯ̀ВАМ

НАКЪСЯ̀ВАМ3, -аш, несв.; накъсѐя, ‑ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин.св. деят. накъся̀л, -а, -о, мн. накъсѐли, св., непрех. Диал. Ставам къс; скъсявам се. — Накъсяха дните — каза повече на себе си мъжът. — Уж малко дремнах, а денят си заминал. Г. Мишев, ЕП, 12. Златните есенни дни бяха отминали, без да ги усетят, .., денят съвсем накъся, в четири и половина трябваше да палят лампите. Ст. Поптонев, НСС, 147-148. От накъсяването на южните граници на България, накъсяваше и забалканската област на Търновската патриархия. Т. Шишков, ИБН, 268.

Списък на думите по буква