НАЛАПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛА̀ПВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от налапвам и от налапвам се. И го [червея] налапа [сомът]. Но още с налапването нещо го жилна по небцето, продра го и се заби в горната му устна. Д. Калфов, КР, 7-8.