НАЛБАНТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛБА̀НТИН, мн. налба̀нти, м. Простонар. Занаятчия, който подковава работни животни (коне, волове и др.); подковач, налбант. Налбантина, дето е на нашата улица, го гледам, че от зари започва да подковава добитъка. Й. Радичков, ББ, 72. На улицата налбантинът Пешо подковаваше един вол. М. Грубешлиева, ПИУ, 131. Всички коне от хергелята,.., трябваше да се подковат,.. Също като североамериканските индианци, налбантите хвърляха ласо. Й. Йовков, ЧКГ, 71. И от тук така също ние взехме 30-40 души момчета, един налбантин със сичките принадлежности за кование на коне. З. Стоянов, ЗБВ II, 41.