НАЛЕЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; належа̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Лягам някъде, върху нещо, преди друг да е лежал там. Де да е вода студена, / българки да я напият, / де да е сянка дебела, / българки да я належат. Нар. пес., СбНУ IV, 57.

НАЛЕЖА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; належа̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. Лежа дълго, до насита или до втръсване. Децата бяха заспали, легнахме си и ние с жената. Хубаво се належахме и наспахме. Н. Хайтов, ДР, 151. Аз са належах болен и ми дотегна много, затова много ми е мъчно като чуя, че някой е болен. АНГ I, 453. " Леж сега, либе Тодорке, / леж сега, либе, да лежим, / с теб двама да са належим." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 180. — Ставай, още ли не си се належал?