НАЛЕП —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ЛЕП м. 1. Тънък слой от някакво вещество, което се полепва или отлага върху повърхността на нещо. Тухлите често съдържат варни примеси или соли, които .. избиват на повърхността на стената и след изпаряването на водата кристализират като бял налеп. М. Томова, ТТЖ (превод), 128. През сухи периоди по пукнатините на някои скали могат да се видят нале‑

пи или корици от бял прашест минерал. Б. Ангелов, ЗМ, 31. Отлагането на налепи по вътрешните стени на различни агрегати в химическата промишленост е много опасно. О, 1971, бр. 7, 5. Восъчният налеп, който покрива кожицата при почти всички сортове [сливи], бива на по-тънък или по-дебел пласт. П. Маринов, ССБ, 21. Зъбен налеп.

2. Мед. Обикн. мн. Белезникаво образувание, което се явява по езика, гърлото и сливиците при някои заболявания. Когато бацилите попаднат в гърлото,.., болните се оплакват от гърлобол,.., върху сливиците се образува сивкавобял плътен налеп. Анат. VIII кл, 179. Заболяването засяга най-вече слаби кърмачета. В устата по небцето и глътката се образуват снежнобели дебели налепи, които при откъртване леко кървят. Н. Пръвчев и др., 32. При децата често се явява ангина с налепи.