НАЛЕПЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЛЀПЯМ, -яш, несв.; налепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Залепям, прикрепям много неща върху нещо; налепвам1. Дели Димо и Руси Лисичката това и чакат. Снемат лесата от колата, грабнат го за крака и ръце, положат го вътре, накичат го с върбови клони и лютивец, налепят по лесата свещи, разнасят го край казаните и го оплакват на умряло. Чудомир, Избр. пр, 19. Детето се е спуснало към него [прасето],.. и искало непременно да го вазседне; да го яхне не могло, но успяло да налепи на кълчищената си ризка всичките хубости, които прасето е могло да понесе от гнилото блато. Ал. Константинов, Съч. I, 281. А щом стане въпрос за проститутки, ти можеш да имаш колкото си искаш. Ще скриеш грозотата си, като я налепиш с много банкноти... Цялото си лице ще налепиш с банкноти и ще станеш красив, много красив. Д. Ангелов, ЖС, 265. По дължината на радиуса му [на Нютоновият] кръг налепят книжни ивици червени, портокалени и прочие в такъв ред, в какъвто са шаровете на спектъра. И. Гюзелев, РФ, 284. налепям се, налепя се страд. и възвр. налепям си, налепя си възвр. Налепям си лепенки по изранените крака.
НАЛЀПЯМ СЕ несв.; налепя̀ се св., непрех. Налепвам се; налепявам се, налепвам2. Това куче беше тяхно,.. Не твърде голямо, жълто, с дълга космата опашка, по която бяха се налепили тръни и бутрак. Й. Йовков, АМГ, 33. Вдигна лице, по носа на което се бяха налепили мънички жълти тичинки. Д. Кисьов, Щ, 78. ● Обр. Свечери се. Звездите наизскачаха като искри от кремък, налепиха се върху меката прахан на небесната бездна. Г. Караславов, Избр. съч. I, 92. Подобни крупни политически събития като една революция, имат по-сложни причини.
Идеята е основната стихия, но на нея куп други елементи се налепят. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 235.
◊ Налепил съм се като репей (кърлеж) за някого, нещо. Разг. Заловил съм се да действувам с някого и не мога да се отделя.