НАЛИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЍВАМ, -аш, несв.;налѐя, -ѐеш, мин. св. наля̀х, прич. мин. св. деят. наля̀л, ‑а, -о, мн. налѐли, прич. мин. страд. наля̀т, ‑а, -о, мн. налѐти и наля̀н, -а, -о, мн. налѐни, св., прех. 1. Сипвам течност в съд. Аз виждах .. как всяка сутрин .. чичо Ристе ставаше, наливаше вода в стомнето, наплискваше очите си, прекръстваше се. П. Михайлов, МП, 35. Катя пъргаво стана, целуна го бързо по страната и после почна да налива кафето. М. Грубешлиева, ПИУ, 153. — Като му казах, че съм българин, този човек се промени. Умълча се, умисли се и все наливаше от виното. С. Северняк, ИРЕ, 201. Мама още налива зехтин в кандилото. Хр. Радевски, П, 7. О, налейте! Ще да пия! / На душа ми да олекне, / чувства трезви да убия, / ръка мъжка да омекне! Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. // Непрех. Сипвам някому в чашата питие, за да пие. Заповяда да ми дадат друга риба,.., да извадят от избата вино,.., и сам седна при мене да ми налива. Ив. Вазов, Съч. ХI, 34. Еньо стоеше зад тезгяха съвсем пиян, наливаше някому и говореше нещо. Елин Пелин, Съч. III, 149. — Дай чаша ти казвам! И като ѝ наливаше, се засмя: — Пийни си .., пийни! А. Гуляшки, МТС, 65.

2. Пълня, напълвам с течност съд. Него ден Райчо ходеше замислен. Замислен беше и когато наливаше бъкърите и ги дигаше с кобилицата на рамо. Д. Габе, МГ, 32. Чувам, момичето изважда с котела вода, налива съдовете и тръгва си. Т. Влайков, Пр I, 325. Слезе в кухнята, викна набързо слугинята и сама се разшъта. — Налей големия електрически чайник! О. Василев, ЖБ, 119. Плясък на вода в близкия дол зовеше жадните, напукани устни, опрашените, замазани от пот лица. Които носеха манерки, отидоха да ги налеят. Ем. Станев, ИК III и IV, 484. Докато той [докладчикът] говореше, шест пъти му изпиха чашата с вода и шест пъти му наляха нова. Й. Попов, БНО, 87.● Обр. Стрина Катка, върнала бодростта си, протегна ръка с извит лакът, завъртя ключа зад камината и червените абажури наляха хола с лятна светлина. Д. Вълев, З, 121. Идват черни и страшни страници. Чудя се дали да ги пиша. Обхваща ме униние. Умора налива ръката ми. Главата ми тежи, нищо не ми се прави. А. Дончев, ВР, 226. // Рядко. За река — пълня, изпълвам с вода някакво пространство (корито, язовир и под.). Тя [река Златна Панега] вече налива много напоителни канали в долината, движи мелнични турбини. Ст. Станчев, НР, 36.

3. Рядко. За сълзи — появявам се в очите; навлажнявам. Ще се продава, бачо, бащиното ни пепелище,.. Сякаш къртят се нашите сърца от гърдите ни. Като ти пиша това, сълзи наливат очите ми. Мама и тя плаче. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 97. // Правя, предизвиквам да се появят (сълзи), изпълвам (със сълзи). С озарени от огъня лица, покорени [хората] от простата и велика музика под черното пролетно небе, която ги извисяваше над този тъмен и беден свят, наливаше със сълзи очите им и извикваше неясни и красиви видения. Д. Фучеджиев, Р, 313. Творецът кой е на онуй неволно / и тайно чувство, дето при шумът / на пролетта и при гласът любовни / налива със сълзи очите? Ив. Вазов, ИГП (превод), 71-72.

4. Разг. Давам на някого да пие нещо в голямо количество. Зиме госпожа Омайникова постоянно регулираше печката и по десет пъти на ден проверяваше термометъра в кабинета на мъжа си,.., наливаше го [мъжа си] с любимия му пирински чай. Д. Калфов, Избр. разк., 90. Те канеха Арап ага на гощавки по селямлъците си, пиеха заедно ракия, наливаха го с кафета по кафенетата. Д. Талев, ПК, 520.

5. Прен. За плодни или житни растения — напълвам, изпълвам със сок плодовете, зърното си, от което те наедряват. Овошките прецъфтяха и бързо наливаха плод. П. Здравков, НД, 23. Наля плод прасковата и огъна клони до прозореца на пустата Николова стая. А. Каралийчев, СР, 95. С пшеницата сме добре, пък и царевицата вече е наляла дебели кочани. Черемухин, П, 52. С песен волна се издига / към небето чучулига, / а под нея тучна нива / се люлее, клас налива. Елин Пелин, ПБ, 48.

6. Със същ. основи, плоча. Изграждам обикн. основи или плоча на сграда, като изсипвам бетон в кофраж. При направата на втория мост, тъкмо когато наливат основите, в разгара на работата, спира бетонобъркачката. Г. Караславов, ПМ, 30. Налбантов почна да разправя как налели темела на стопанството в Кономладе. Д. Вълев, Ж, 64.

7. Прен. Осигурявам, предоставям на някого нещо (обикн. пари) в голямо количество. Предприятията и банките ще тръгнат към фалит.., защото няма да има кой да налива пари. Кеш, 1996, бр.14, 8. Чуждестранен инвеститор наля 10 милиона долара в закъсалата кредитна институция. △ Управителят на Българската народна банка наля 1 милиард лева в частната банка. наливам се, налея се страд. Чашата се налива и изпразва. Ал. Константинов, Съч. I, 266. — Масленик е, масленик! Налива се там маслото и то си тече по малко, колкото трябва. Й. Йовков, Ж 1945, 128. ● Обр. Потомци, вий напразно ще се ровите, / докрай едва ли ще узнайте вий, / когато се наливаха основите — / какъв живот живяхме ний! П. Пенев, Худ. С I, 330.

НАЛЍВАМ СЕ несв.;налѐя се св., непрех. 1. За съд — пълня се, напълвам се. Сложи съдовете на земята, зе след това менчето, турна го да се налива. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 51. А Райка стоеше над кладенеца и гледаше, като преливаше водата .. без да се сети .. да тури стомната да се налива. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 78.

2. Разг. Обикн. с предл. с. Пия в големи количества, много, прекомерно от някакво питие. Гледай довечера, като отидем у сватовете, да не станеш пак за резил като снощи. Не се наливай толкова с вино, не ти прилича. Д. Талев, ЖС, 317. Сега те продължаваха да се наливат със спирт и да пушат хавански пури и чакаха старческата инфлуенца, която щеше да ги отнесе в рая. Д. Димов, ОД, 17. Колкото и да се наливахме с вода, тя не утоляваше жаждата. К, 1970, кн. 5, 36. Наливам се с чай. △ Наливам се с кафе.

3. Прен. За очи — изпълвам се със сълзи; насълзявам се, просълзявам се. — Татко, маминото! Татко! Татко! — .. Въкрил пое дълбоко дъх и очите му се наляха. Той посегна към детето. Г. Караславов, ОХ III, 409. Нещо задави гърлото ѝ, очите ѝ се наляха. Тя се разхлипа. А. Мандаджиев, ОШ, 74. // Зачервявам се от прилив на кръв, обикн. поради силен гняв, ярост. Тогаз лицата се изкривяваха от ярост, очите се наливаха с кръв. Й. Йовков, Ж 1945, 7. — Ами как ще тръгнем? .. На куц крак ще тръгнем, ей така! .. Черкезинът се не побираше в кожата си, от нищо му се наливаха очите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 163.

4. Прен. Изпълвам се с някакво чувство. Лира усещаше как сърцето ѝ се наливаше с омраза към тази далечна и непозната девойка. Г. Караславов, Избр. съч. V, 281. Идваш ти отново, сурова минута на боя, в която сърцето се налива с неясна тревога, превръщана бързо в омраза, в гняв. З. Сребров, Избр. разк., 96. Ето познатата кухня, стаите и тези ъгълчета, които беше мела хиляди пъти и всичко, и всичко... Тя [Севда] гледаше и сърцето ѝ се наливаше със скръб. Г. Караславов, С, 207-208. // За чувство — обхващам някого, нещо; изпълвам. Мануш се разхождаше от стена до стена и в сърцето му се наливаше злобата на отмъщението. И. Петров, МВ, 92.

5. Прен. За плод, зърно — изпълвам се със сок и наедрявам. Жлътнаха се крушите в шумналите дървета, наляха се дюлите в двора на учителката. Ем. Коралов, ДП, 162. Значителна част от полето е покрита с лозя, в които се налива плодът на кехлибарено грозде. Л. Мелнишки, ПП, 19. Лятото се случи знойно, дъждът падна навреме и зърното се наля. Цв. Минков, МЗ, 76. А беше прочут градинар: където пипнеше неговата ръка, там доматите се наливаха като малки любенички. А. Гуляшки, МТС, 11.

6. Прен. За човек — ставам пълен и закръглен; напълнявам, надебелявам. Пак дебела, червендалеста,.., сега Стайка се беше наляла още повече. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 206. Година няма откак [попчето] дойде по село — мършаво, гладно, кокалесто, но дали водата от новия водопровод му понесе,.., наля се за чудо и приказ. О. Василев, ЖБ, 336. Дуса се е наляла, разхубавила се е повече. Ем. Станев, ИК III и IV, 288. // За части на тялото — ставам по-едър, по-голям. Струваше му се, че откакто тя се завърна, промени се и инак — порасна, разшири се в бедрата, гърдите ѝ се наляха. Г. Райчев, ЗК, 108.

◊ Наливам / налея акъл (ум) <в главата> на някого. Разг. Пренебр. Правя усилия някой да научи, да усвои нещо, да добие някакви познания. — За онова нещастие момичето не е виновно. А вие стоите и гледате сеир. — Не е баш така — възрази Димо. Па и Петър не е дете, та да му наливаме акъл за такива работи. Ем. Манов, ДСР, 215. От двадесет и пет годишната си практика пишещият тези редове разбира, че съвсем глупаво е да мисли, че другарите от Комитета по туризма ядат зайци, а той е този, който ще им налива ум в главите. В. Цонев, Ст, 1970, бр. 1267, 3. Наливам / налея в главата (куфалницата) на някого нещо. Разг. 1. Полагам усилия, спомагам някой да научи нещо, да добие известни познания. Тук се поочовечил, наши хора му налели туй-онуй в главата, ако не бил станал майстор, може би от него би излязъл добър другар. Ем. Манов, ДСР, 145. 2. Старая се да убeдя някого, да му внуша нещо. Мечта на мечтите, нали, да следваш за съдия. И защо? Защото ти, майко, го искаше, ти, а не аз и ми бе наляла в главата, че това значи да имаш достойно място сред хората. Б. Райнов, ДВ, 183-184. Постоянно му наливаше в главата да внимава, да не се доверява на всекиго. Наливам вода в решето. Разг. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо, върша работа, от която няма никакъв резултат. Наливам вода във водени‑

цата (мелницата) на някого. Разг. Съзнателно или неволно подпомагам някого, служа на неговите интереси. — Да се цепя от царя ли,.. А що ще стане с царството, с България? Или във воденицата на сръбкинята Неда да наливам вода? Ст. Загорчинов, ДП, 249. В мълчанието му подслушвах мислите му:.. Излиза, че аз самият с моето ветрогонство наливам вода в мелницата на другия. Бл. Димитрова, ПКС, 261. Наливам / налея катран в рогата (ушите) някому. Диал. Карам се на някого, мъмря го, коря го за нещо. Снощи, като влязох в Белчовата ковачница .., заварих и Даня. Тъкмо ковеше кумеца Славя. Налива му катран в рогата, а кумецът, каквато е шушумига, не знае какво да каже. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1897, 4. — Ти върви с добро, да не обърна другия край! — И в твоите рога ще налеят катран. — За мен не бери грижа. В. Нешков, Н, 7. Наливам / налея кокал. Разг. Наедрявам. Отбили сме ги преди месец [агнетата], кокал да наливат. К. Момчилов, ЗК, 54. — Като ѝ [на биволицата] забъркваме всяка вечер брашенце, да видиш, пак ще налее кокал! — оправяше се Стоян Гърмоделеца пред жена си. Ил. Волен, МДС, 87. Наливам / налея масло в огъня. 1. Подбуждам, подстрекавам още повече някого, за да извърши нещо. — Ще се боря, докато капата ми падне от главата, но няма да се дам! Спасов наливаше масло в огъня: — Точно така! Трябва да се бориш! М. Марчевски, П, 269. Той знаеше, че войниците се готвят да напуснат фронта и сам наливаше масло в огъня. К. Петканов, МЗК, 254. 2. Съдействувам, спомагам за изостряне, засилване на някакви чувства, настроения, обикн. неприязнени. Тя виждаше, че не само той носи всичката отговорност за нещастието в тяхната къща, че и майка ѝ, с характера си .., с упоритостта и подозрителността си наливаше винаги масло в огъня. Л. Стоянов, П, 404. Как да му каже, че го обича, но няма да се омъжи за него? Защо да налива масло в огъня? М. Марчевски, П, 70. Наливам от пусто в празно. Разг. Върша нещо напълно безполезно, напълно излишно. Макар и да виждах ясно, че да вземеш в заем, за да плащаш дълг, е да наливаш от пусто в празно, все пак черният призрак на позора и разорението се беше скрил от очите ми. Д. Немиров, КБМ, 64. Ако не се сдобият с още едно кравенце до напролет, ще трябва пък сега да продават от нивата .. за да купят добиче. Все едно, да наливаш от пусто в празно. Кр. Григоров, Н, 45. Наливат ми се устата. Разг. Прияжда ми се, приисква ми се нещо за ядене или пиене. — Купих ти цяла кошница портокали! .. — Аз не мога ги изяде... — Ние ще ти помагаме! -успокои ме брат ми .. И на мен ми се наливат устата. Ст. Дичев, Р, 172. Обущарят Васил .. следеше мрачно играта, вадеше от пазвата си круши — .. и ги ядеше тъй сладко, че устата на малкия се наливаха. А. Каралийчев, ЛС, 33. Налял съм се като облак. Диал. Пиян съм.