НАЛИЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЛИЦЀ1 нареч. 1. При гл. съм, имам, оказвам се и под. а) В наличие, в наличност — без липса или отсъствие някъде в даден момент. Политическият комисар преброи хората. Всички се оказаха налице. К. Ламбрев, СП, 188. Следствието се е добрало до достатъчно доказателства, които мага да ви кажа отсега. Първо, с тоя револвер е убит докторът, патроните са налице. Ем. Станев, ИК I и II, 369. Съобщението е налице и секи внимателен читател може сам да разбере каква пасмина са искрените приветсвия на тези господиновци. Г, 1863, бр. 8, 64. б) Като неоспорим факт; явно, несъмнено. В своята елементарна логика те са убедени, че там, където има налице широки интереси, "мирише на болшевизъм". Е. Каранфилов, Б III, 40. Но независимо от тия факти и съображения злоупотребата си остава налице с акта на самото усвояване на комитетските суми за лични цели. Ив. Унджиев, ВЛ, 315.
2. Диал. На видно, лично място. Поп Антония,.., гледаше към двора на Петко хлебаря. Там, настрана от старата къща, но по-налице, напред към улицата, се издигаше нова, двуетажна. Т. Харманджиев, КЕД, 52.
НАЛЍЦЕ2 нареч. 1. На лицевата страна, откъм лицето, лицевата страна на нещо. Противоп. наопаки. Обръщам пуловера на-лице.
2. Спец. За плетка, плетене — по начин, при който конецът се притегля напред и се получава бримка с изглед, обратен на изплетена наопаки бримка; лицево. Противоп. наопаки, опаково. Перлен край. Първата бримка на всеки ред (лицев или опаков) се поема налице от дясната игла, без да се изплита, а последната бримка на всеки ред се изплита налице. ЗК, 425. Крайни бримки за украса. От лицевата страна първата бримка на реда се поема от дясната игла налице, а втората се плете наопаки. Г. Балански и др., ЗК, 425.