НАЛИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Съществуване, реалност; наличие. Не случайно и днес, при наличността на радиото и телевизията, грамофонът се използува най-масово в Лондон. Ив. Мирски, ПДЗ, 63. Безспорно, днес при наличността на парламента, тая слабост е по-малка. БД, 1909, бр. 30, 1.

2. Това, което съществува, което е налице в даден момент и може да се използува; наличие. Наличността в касата ни убеждаваше, че неукрепналите злосторници желаят на всяка цена да оправдаят доверието, което им се оказа. Й. Попов, БНО, 131.

◊ В наличност. Книж. 1. В съчет. със същ. пари, плащам. В брой, във вид на банкноти, пари, а не на чекове и др; кеш. — Не желая да се разправям с чекове. Това значи да оставя подписа си в банката. — Какво значение? Нали ако ви дам парите в наличност, пак ще подпишете разписка? Б. Райнов, НН, 448. 2. Налице2, като реален факт, без липса; в наличие. — Значи -..- в склада имате в наличност 20 куртки и панталони, 20 шинели, 25 чифта ботуши. П. Вежинов, ВР, 172.