НАЛО̀ЖНИК, мн. няма, м. Диал. Качамак със сирене и масло; преложник. Когато една пролет замина, рано му бе свила здравче със свилена панделка. Нечакан се върна през нощта, ненаситен. "За наложника ми домъчня" — усмихва се гузен. З. Сребров, Избр. разк., 131.