НАЛОЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛО̀ЧВАМ, -аш, несв.;нало̀ча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. За животно — лоча малко от нещо, което не е докосвано, наченато; налоквам. — Ще дигна млякото да не го налочат кучетата. К. Петканов, СВ, 42. ● Обр. Сърцето ми го лижат огнени езици, / сърцето ми пищи като запалено дете, / като вълчица гладна и ранена вие във нощта! / и няма то да спре, и няма то да млъкне, / додето не налочи / на жертвата кръвта! М. Петканова, ЦТ, 75. налочвам се, налоча се страд.

НАЛО̀ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.;нало̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Налоквам се. Кравите с мляко дояха кой коя завърне .. И дояха от добиче — както злорадствуваха селяните, — колкото да се налочи едно котенце. Ил. Волен, МДС, 181. Дядо Мирьо реши да отидем към реката. Там кучката щеше да се разхлади, да се налочи до насита с вода и да си отдъхне. Ем. Станев, ЯГ, 28. — Дай, дай на тия .. да се налочат! Кака Пенка поблагодари и загреба канче вино, за да разкваси устата на пленниците. Зл. Чолакова, БК, 99.