НАЛУКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛУ̀КА ж. Диал. Нагласяване, настройване на инструмент. Стамат извади кавала, усмихна се тихичко и врътна влажните си кестеняви очи към Левски .. Ех, какъв човек! И как промени всичко!... — мислеше си разчувствуван Стамат, докато духаше лекичко за налука. Ст. Дичев, ЗС II, 225. Занаглася тамбурата момко млади — / .. / дрънна лудо теловете за налука — / стар кадия кравай мустак позасука. П.П. Славейков, ЕП 1907, 16.