НАЛУ̀ЧВАМ

НАЛУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; налу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. и диал. 1. Налучквам. Пътят собствено не се виждаше и като че ли само по инстинкт го налучвахме. РН, 1910, кн. 8-9, 217. Виеше ми се свят. Едва налучвах последните няколко стъпала на стълбата, движейки се като поразен от някой оглушителен гръм от ясно небе. Н. Попфилипов, РЛ, 90. Тук бутнахме, там опрехме, докато най-после старичкият ми водач са призна чистосърдечно, че като не бил дохождал отдавна в селото,.., не му е възможно да налучи къщата на поп Груйо. З. Стоянов, ЗБВ I, 355. — Знаеш ли, какво момиче съм ти харесала, Ненко? — Ами че кажи и нам де, та да знаем и ние, — се обади леля му Гана... — Ех, налучете! Едно наше комшийче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 124.

2. Откривам, намирам. Едва днешното столетие налучи разковничето, с което да прави злато. Лет., 1874, 168. Когато някой ще са жени .., тряба еще да си изпита сърцето,.., дали е налучил желаемото. П.Р. Славейков, ПВЖ (превод), 69-70. Влязъл от един път в стаята и захванал да пита: "Що сте за хора?" Докато апостолите са готвели да налучат подходящ отговор, Бенковски са дигнал от мястото си, прилепил една плесница на пазителя на тишината, .. и го изтласкал като боклук из вратата. З. Стоянов, ЗБВ I, 276.

3. Предсказвам бъдещето на някого; гадая, отгатвам. — Друга са обади, та каза, че тя му врачувала и е познала, че то, като порасте, ще умее скършено на хоро да играе и още налучила, че то ще бъде остроумно и, каквото чуе и види, ще запомня. Ил. Блъсков, РК, 7. И, като разравят жаравата, на него място гуждат пъпки от дрян, наричающи ги секому .., кому ще гадаят (налучват). Г.С. Раковски, БС I, 29. Чуло са врачка на Стралджа, / знаяла да лей желт осък, / леяла и налучвала. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 79.

4. Улучвам, постигам нещо. Освен това, всичко, що ни оставаше от ядене, захванах да го давам на по-малкото му кученце, неговото галенче, .. Тая моя "политика" и налучи целта си. Старият Арайджи зе по-челяшки да ме гледа, даже по някой път ми и продумваше по нещо. Св. Миларов, СЦТ, 22. налучвам се, налуча се страд. налучва се, налучи се безл. Много е полезно да ся знае откъм коя страна духа вятър, защото по това по някой път може да ся налучи дали ще е хубаво времято или ще вали. Лет. 1871, 96. Таз басня какво ни учи, / лесно е да са налучи. Ч, 1875, кн. 11, 522.

Списък на думите по буква