НАЛУЧКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛУ̀ЧКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от налучквам и от налучквам се. — Аз още продължавам обучението си. — И колко време трае то? — съчувствено попита Ана, а Вилямс с налучкване предположи: — Вероятно 20-30 години. Ст. Волев, МС, 163. Людмила помисли по-дълго, защото бе усетила коварство във въпроса му и не искаше да се мята в безуспешни налучквания. Ем. Манов, ДСР, 388.