НАЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Дъговидна желязна пластинка, плочка, която се заковава на токовете или на подметките на обуща, за да ги предпазва от изтъркване; железце2. Децата се провираха под краката на купувачите и пищяха, настъпвани от подковани ботуш или кундур с налче като полумесец. А. Каралийчев, ТР, 180. Неговите лъскави ботуши с бляскави налчета се хлъзгаха. Н. Кирилов, ПД, 110. Един ден трябваше да потърсим обущар, да ни постегне изхабените подметки, а после да им чукне по едно налче. ЖД, 1967, кн. 7, 15.

— От араб. през тур. nalca.